Автор на 12 поетични книги Марсиа Малинова-Антони не се задоволява само с поезията, но търси нови форми на изява. През 1994 г. тя създава първия поетичен филм “Сълзата на клоуна” и става пионер на един нов жанр – жанрът на Лиричния филм. Той е смело решение да се заснеме поезия, обединявайки по един безспорно оригинален начин самостоятелно съществуващите клонове на изкуството – музика, изобразително изкуство, поезия, артистичност – в един общ,тотално въздействащ образ. С това тя проявява своя новаторски подход не само към поезията, давайки й една нова роля, но и към изкуството, обгръщайки го в цялост и представяйки го в неговото единство.Във филма има много символика. Той хвърля мост между три култури – българската, австралийската и скандинавската. Филмът е изцяло продукт на авторката – тя е и продуцент, и сценарист, и музикален оформител, и оператор, и технически директор, и четец, и актьор. Работата по него трае три години по 12-16 часа на ден без отдих и почивка. В стремежа си да даде нещо от себе си на хората, поетесата не жали нито труд, нито средства. Надяваме се, че филмът ще достави истинско удоволствие на зрителите.
НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ФИЛМА
Когато се роди идеята за филма „Сълзата на клоуна“, аз не знаех нищо по въпроса как се правят филми. А и нямаше откъде да се науча. Трябваше сама да се обучавам. Най-напред купих видео-камера. Започнах да снимам. След това правех записите на звука – рецитация и музика – в студиото на радиото, където работех. После купих уред, позволяващ нанасянето на звуко-записите към картините. Едно по едно разбирах какво е необходимо и как да бъде постигнато. И започнах много ентусиазирано. Реших да направя най-напред въведенията. Тъй като филмът е разделен на части, в съзнанието ми узряваха въведения към всяка от тях. Те трябваше да покажат влиянието, което самобитните култури на трите основни държави, присъстващи в живота ми, са оказали върху моето съзнание – България, Австралия и Скандинавия. Преди заминаването ми за Австралия написах дисертация за Скандинавските страни, над която работих пет години. Скандинавия – този мит и реалност – беше дълбоко проникнала в мен. И зрителят ще види много скандинавски символи във филма. А екзотичната, далечна, примамлива и неповторима Австралия, която стана моя втора родина, постепенно и твърдо променяше възгледите ми за света. България, където съм закърмена и на чийто език пиша, ми даваше солидна основа за работа. Навсякъде във филма присъства българският дух, преплетен с австралийски, скандинавски и общочовешки символи и традиции. Исках да хвърля мост между културите на трите страни.
За целта направих четири въведения. Първото показва книгите ми, които са включени във филма. Второто е изцяло с българска тематика, третото – с австралийска, четвъртото – със скандинавска. Първото въведение е снимано на верандата на австралийския ми дом, но пейката ми там е украсена с традиционни български сувенири, а като фон съм използвала песента на австралийските птици. В австралийското въведение на фона на прекрасните скулптури на австралиеца William Ricket съм представила типичната аборигенска музика, но изпълнена не на диджириду, а с уста – на листо, от българин! Последното въведение – непосредственото предисловие към филма представя есенната австралийска природа, но съчетана с тъгата на скандинавската мусика на Григ – „отиде си лятото и есента дойде…“
Във филма има много намеци и символи. Не исках да представя дори себе си директно, а да остана загадка за известно време. Зрителят ще чуе най-напред гласа ми, тананикащ песента на Григ – ехото, което тя е оставила в душата ми. Както и тъгата от живота… И за първи път ще ме види по-късно във филма. Сълзата от лицето на клоуна също е представена символично – с капчиците от свещ. Клоунът (аз самата) преминава покрай мен като видение, докато чета книга с моите стихове. Незабравимата музика Мечтание на Таис (от Масне) на фона на морето след стихотворението Автопортрет е прекъсната от бурната музика от Реквием на Верди при появата на клоуна, но след това отново продължава при стихотворението Магия (бурята е отминала и се появява красотата на живота). И така нататък.
След завършване на филма исках да разделя въведенията и да ги поставя всяко пред съответната част. Но това не се случи. Сега разбирам, че така е трябвало да стане. В тяхното единство в началото на филма те най-добре изразяват идеите, вложени в тях и най-добре показват единството на човешките култури. И въпреки, че минава доста време преди да започне истинския филм, тези въведения в началото съдържат атмосферата на целия филм и настройват зрителя към магията на поезията, на общочовешката музика и шедьоври на световното изкуство, които следват през нататък. Надявам се, че зрителят ще бъде в състояние да схване скритата символика и да се наслади на въздействието на изкуството в неговото единство – съчетанието на поезия, музика, живопис, скулптура, природа, философия на живота, живи образи в едно уникално по своята същност произведение.
Част 1: Бездомна любов (Южна жена, северен мъж); Австралийско ноктюрно
Част 2: С вика на вятъра
Част 3: Емигрантска рапсодия; Слепи птици
Част 4: Сълзата на клоуна; Вечните парадокси